Цистеинът – антиоксидантната мощ на GSH Complex.

цистеин

Тялото се нуждае от три аминокиселини – глутамат, глицин и цистеин, за да произвежда само глутатион в клетките. Цистеинът е една от малкото аминокиселини, които съдържат сяра, и е ключов компонент на много протеини и ензими и антиоксидантната сила на глутатиона (GSH) се дължи именно на наличието и биоактивността на тази аминокиселина.

Защо е важен цистеинът?

SH в съкращението на глутатиона GSH означава биоактивната сяра от сулфхидрилната група, а както видяхме, цистеинът е аминокиселина, която съдържа сяра и помага за самопроизводството на глутатион в клетките. Ето защо той е най-важният от трите елемента на глутатионовата молекула, а нивото на цистеин в тялото ви е показател за това колко бързо и какво количество глутатион можете да произведете. Ниските нива на тази аминокиселина намаляват способността ви да предотвратите уврежданията от свободните радикали, което води до нарушени функции на имунната система. За съжаление, ние не приемаме достатъчно цистеин с храната. Освен това само цистеинът с определена форма може да навлезе в клетката. Така че нека видим кои са източниците на тази важна аминокиселина и как тялото ги използва, за да произведе вътрешноклетъчен глутатион.

Цистеин от хранителни източници

храна богата на цистеин

Цистеинът присъства във всички храни с високо съдържание на протеини (меса, млечни продукти и яйца, киноа, елда), среща се в малки количества и в различни растения като броколи, брюкселско зеле, червени и жълти чушки, лук, чесън. В храната цистеинът се свързва в протеинови молекули чрез пептидни връзки, които по време на готвене се разпадат заради високата температура. Ако растителните източници на цистеин се консумират в суров вид, стомашните киселини разграждат тези връзки – стомашните и чревни бактерии или го „изяждат“, или, ако оцелее по пътя към кръвта, не влиза в клетките. За да може цистеинът да заобиколи стомашните киселини, човек трябва да яде над 22 кг сурови зеленчуци всеки ден или 2-3 кг сурово месо, което е невъзможно. Но има един хранителен източник с много интересни качества, при който молекулата на цистеина остава непокътната по време на храносмилането – млечната суроватка. Тя се произвежда от сурово краве мляко и съдържа три протеина с висока биоактивност – лактоферин, серумен албумин и алфа-лакталбумин с голямо количество цистеин и то под форма, която може да влезе в клетките, защото всяка цистеинова молекула се свързва с друга цистеинова молекула чрез т.нар. дисулфиден мост.

цистеин дисулфиден мост

Тази двойна връзка вече се нарича цистин. Той може лесно да влезе в клетката, където се разделя на две цистеинови молекули и участва в образуването на глутатион. Тези дисулфидни мостове са много крехки и лесно променят свойствата си при топлинен и механичен натиск, например при многократна пастьоризация на млякото при високи температури и натиск при центрофугиране. Ето защо цистеинът в млякото от магазина (както и всички познати млечни продукти) е безполезен за производството на глутатион.

С времето хората са унищожили единствения естествен източник на цистеин, защото в миналото непреработените сирена, прясно и кисело мляко са били прекурсори за глутатион, т.е. давали са на тялото нужните съставки, за да произвежда само глутатион и да изгради силна имунна система. Суровото мляко осигурява на тялото цистеин, но 1-2 чаши на ден не са достатъчни, за да повишат значително нивата на глутатион. За да постигне това, човек трябва да пие между 4 и 8 л, а и повече в случай на сериозно заболяване. Все пак това е добър начин да осигурите на тялото си допълнително количество цистеин в естествена форма, която може лесно да проникне в клетките. Никоя друга храна не може да направи това! Майчиното мляко съдържа големи количества лактоферин, серумен албумин и алфа-лакталбумин, както и други имуноглобулини (свързани цистеинови молекули) и това е една от причините, поради която кърменето е толкова важно за имунната система на бебето – няма адаптирано мляко с такива свързани цистеинови молекули, които да провокират производството на глутатион.

Цистеинът като хранителна добавка

хапчета л-цистеин

Ще намерите цистеин в магазините за здравословни храни и аптеките. Обикновено на етикета пише L-цистеин и най-често използваната дозировка е 500 мг под формата на хапче, таблетка или капсула. Доказано е, че цистеинът като хранителна добавка повишава леко вътрешноклетъчния глутатион. Проблемът е, че под формата на хранителна добавка цистеинът може да предизвика хиперцистенемия и да стане токсичен. Усвояването му в кръвния поток е ограничено, защото се окислява много лесно в храносмилателния тракт, а по-нататъшното окисляване в кръвта води до образуването на вторични токсични продукти като хидроксилови радикали. Цистеиновата токсичност се свързва с редица нарушения в организма – от сърдечни до бъбречни заболявания. Ето защо не се препоръчва прием на L-цистеин без строг лекарски контрол.

Освен като хранителна добавка L-цистеинът се използва и като набухвател за тесто и вкусов подобрител в храните (напр. в месни продукти).

L-цистеинът има синтетичен или естествен произход. Синтетичният L-цистеин се получава от индустриални химикали, които претърпяват биохимична трансформация с помощта на ензими, или от химикали, при които се прилага микробен ферментационен процес. Тъй като производството на синтетичния L-цистеин е много скъпо, естественият има по-широка употреба. Как се прави? Големи количества естествен цистеин се срещат в кератина, който се съдържа в косата, така че естественият L-цистеин се прави от човешка коса, патешки и пилешки пера и свинска четина, които се варят в концентрирана солна киселина и други химикали или престояват в течност от мутирали безвредни бактерии E. coli, захари и минерали. Крайният продукт от разпадането на косата е L-цистеин.

Цистеинът като лекарство

N-ацетил цистеинът (NAC)

N-ацетил цистеинът (NAC) е вариант на L-цистеина с ацетилова молекула, прикрепена към него. Тази промяна в молекулярната структура позволява на цистеина да оцелее в храносмилателния тракт и да навлезе в клетките, като по този начин увеличава биоактивността му и съответно производството на глутатион. От няколко десетилетия NAC се използва като ефективно лекарство за разграждането на слуз в белите дробове при пациенти с астма, белодробен емфизем, хроничен бронхит и циститна фиброза. Това лекарство е активен компонент и в инхалаторите.

Друго приложение на NAC (обикновено венозно) е в спешната помощ в случаи на предозиране с ацетаминофен (тиленол или парацетамол). Използва се и при пациенти със СПИН, след като в началото на 90-те години било установено, че те имат огромен недостиг на глутатион – основната причина за срива на имунната им система. До днес NAC показва положителни резултати при много проучвания с животни и хора с различни заболявания, при които се наблюдава оксидативен стрес и ниски нива на глутатион. Продава се без рецепта като хранителна добавка под формата на хапчета, таблетки или прах. Но и като предписано лекарство, и като добавка приемът на NAC често води до два проблема. От една страна, това е фармацевтично лекарство с определена токсичност, а от друга – нивата на глутатион, провокирани от NAC, се качват бързо, но спадат в рамките на няколко часа.

Неденатурираният цистеин в млечната суроватка

GSH Complex Rivia Ривиа Глутатион

Суровото краве мляко съдържа 5-10% протеин, от които 80% е казеин и 20% суроватка. Суроватката, от своя страна, предлага мощни прекурсори за производството на глутатион – лактоферин, серумен албумин и алфа-лакталбумин, богати на цистеин, които могат да оцелеят при храносмилането, да навлязат в кръвния поток и да преминат през клетъчните стени. Едно интересно сравнение – протеинът в човешката кърма съдържа 40% казеин и 60% суроватка, което я прави изключително ценен източник на цистеин. Но за да е ефективен и да предизвика повишаване на нивата на глутатион, суроватъчният протеин трябва да е неденатуриран – молекулната му структура да не претърпява промени, и това се постига чрез специален производствен процес.

И накрая малко история. Уникалните качества на неденатурирания суроватъчен протеин като източник на цистеин с висока биоактивност са открити в края на 70-те години от д-р Густаво Бунъс, известен изследовател в областта на храненето в университета McGill, Канада. Един ден производител на сирене от Швейцария му изпратил суроватъчен протеин на прах с молба да проучи дали може да се използва за нещо. Предварителните изследвания показали, че мишки, хранени със суроватъчния протеин, имали много по-силна имунна защита от тези, които не били хранени с него. Последвали още проучвания и те потвърдили първоначалните резултати. Така в края на 80-те се появил неденатуриран суроватъчен протеин изолат, който успешно се използва в изследвания при пациенти със СПИН, хепатит, Лаймска болест, бактериални инфекции, лечение на рак, белодробни заболявания, синдром на хронична умора и други, при които се наблюдават ниски нива на глутатион и висок оксидативен стрес.

Цистеинът – антиоксидантната мощ на GSH Complex.

Тялото се нуждае от три аминокиселини – глутамат, глицин и цистеин, за да произвежда само глутатион в клетките. Цистеинът е една от малкото аминокиселини, които съдържат сяра, и е ключов компонент на много протеини и ензими и антиоксидантната сила на глутатиона (GSH) се дължи именно на наличието и биоактивността на тази аминокиселина.

Защо е важен цистеинът?

SH в съкращението на глутатиона GSH означава биоактивната сяра от сулфхидрилната група, а както видяхме, цистеинът е аминокиселина, която съдържа сяра и помага за самопроизводството на глутатион в клетките. Ето защо той е най-важният от трите елемента на глутатионовата молекула, а нивото на цистеин в тялото ви е показател за това колко бързо и какво количество глутатион можете да произведете. Ниските нива на тази аминокиселина намаляват способността ви да предотвратите уврежданията от свободните радикали, което води до нарушени функции на имунната система. За съжаление, ние не приемаме достатъчно цистеин с храната. Освен това само цистеинът с определена форма може да навлезе в клетката. Така че нека видим кои са източниците на тази важна аминокиселина и как тялото ги използва, за да произведе вътрешноклетъчен глутатион.

Цистеин от хранителни източници

храна богата на цистеин

Цистеинът присъства във всички храни с високо съдържание на протеини (меса, млечни продукти и яйца, киноа, елда), среща се в малки количества и в различни растения като броколи, брюкселско зеле, червени и жълти чушки, лук, чесън. В храната цистеинът се свързва в протеинови молекули чрез пептидни връзки, които по време на готвене се разпадат заради високата температура. Ако растителните източници на цистеин се консумират в суров вид, стомашните киселини разграждат тези връзки – стомашните и чревни бактерии или го „изяждат“, или, ако оцелее по пътя към кръвта, не влиза в клетките. За да може цистеинът да заобиколи стомашните киселини, човек трябва да яде над 22 кг сурови зеленчуци всеки ден или 2-3 кг сурово месо, което е невъзможно. Но има един хранителен източник с много интересни качества, при който молекулата на цистеина остава непокътната по време на храносмилането – млечната суроватка. Тя се произвежда от сурово краве мляко и съдържа три протеина с висока биоактивност – лактоферин, серумен албумин и алфа-лакталбумин с голямо количество цистеин и то под форма, която може да влезе в клетките, защото всяка цистеинова молекула се свързва с друга цистеинова молекула чрез т.нар. дисулфиден мост.

Тази двойна връзка вече се нарича цистин. Той може лесно да влезе в клетката, където се разделя на две цистеинови молекули и участва в образуването на глутатион. Тези дисулфидни мостове са много крехки и лесно променят свойствата си при топлинен и механичен натиск, например при многократна пастьоризация на млякото при високи температури и натиск при центрофугиране. Ето защо цистеинът в млякото от магазина (както и всички познати млечни продукти) е безполезен за производството на глутатион.

С времето хората са унищожили единствения естествен източник на цистеин, защото в миналото непреработените сирена, прясно и кисело мляко са били прекурсори за глутатион, т.е. давали са на тялото нужните съставки, за да произвежда само глутатион и да изгради силна имунна система. Суровото мляко осигурява на тялото цистеин, но 1-2 чаши на ден не са достатъчни, за да повишат значително нивата на глутатион. За да постигне това, човек трябва да пие между 4 и 8 л, а и повече в случай на сериозно заболяване. Все пак това е добър начин да осигурите на тялото си допълнително количество цистеин в естествена форма, която може лесно да проникне в клетките. Никоя друга храна не може да направи това! Майчиното мляко съдържа големи количества лактоферин, серумен албумин и алфа-лакталбумин, както и други имуноглобулини (свързани цистеинови молекули) и това е една от причините, поради която кърменето е толкова важно за имунната система на бебето – няма адаптирано мляко с такива свързани цистеинови молекули, които да провокират производството на глутатион.

Цистеинът като хранителна добавка

Ще намерите цистеин в магазините за здравословни храни и аптеките. Обикновено на етикета пише L-цистеин и най-често използваната дозировка е 500 мг под формата на хапче, таблетка или капсула. Доказано е, че цистеинът като хранителна добавка повишава леко вътрешноклетъчния глутатион. Проблемът е, че под формата на хранителна добавка цистеинът може да предизвика хиперцистенемия и да стане токсичен. Усвояването му в кръвния поток е ограничено, защото се окислява много лесно в храносмилателния тракт, а по-нататъшното окисляване в кръвта води до образуването на вторични токсични продукти като хидроксилови радикали. Цистеиновата токсичност се свързва с редица нарушения в организма – от сърдечни до бъбречни заболявания. Ето защо не се препоръчва прием на L-цистеин без строг лекарски контрол.

Освен като хранителна добавка L-цистеинът се използва и като набухвател за тесто и вкусов подобрител в храните (напр. в месни продукти).

L-цистеинът има синтетичен или естествен произход. Синтетичният L-цистеин се получава от индустриални химикали, които претърпяват биохимична трансформация с помощта на ензими, или от химикали, при които се прилага микробен ферментационен процес. Тъй като производството на синтетичния L-цистеин е много скъпо, естественият има по-широка употреба. Как се прави? Големи количества естествен цистеин се срещат в кератина, който се съдържа в косата, така че естественият L-цистеин се прави от човешка коса, патешки и пилешки пера и свинска четина, които се варят в концентрирана солна киселина и други химикали или престояват в течност от мутирали безвредни бактерии E. coli, захари и минерали. Крайният продукт от разпадането на косата е L-цистеин.

Цистеинът като лекарство

N-ацетил цистеинът (NAC) е вариант на L-цистеина с ацетилова молекула, прикрепена към него. Тази промяна в молекулярната структура позволява на цистеина да оцелее в храносмилателния тракт и да навлезе в клетките, като по този начин увеличава биоактивността му и съответно производството на глутатион. От няколко десетилетия NAC се използва като ефективно лекарство за разграждането на слуз в белите дробове при пациенти с астма, белодробен емфизем, хроничен бронхит и циститна фиброза. Това лекарство е активен компонент и в инхалаторите.

Друго приложение на NAC (обикновено венозно) е в спешната помощ в случаи на предозиране с ацетаминофен (тиленол или парацетамол). Използва се и при пациенти със СПИН, след като в началото на 90-те години било установено, че те имат огромен недостиг на глутатион – основната причина за срива на имунната им система. До днес NAC показва положителни резултати при много проучвания с животни и хора с различни заболявания, при които се наблюдава оксидативен стрес и ниски нива на глутатион. Продава се без рецепта като хранителна добавка под формата на хапчета, таблетки или прах. Но и като предписано лекарство, и като добавка приемът на NAC често води до два проблема. От една страна, това е фармацевтично лекарство с определена токсичност, а от друга – нивата на глутатион, провокирани от NAC, се качват бързо, но спадат в рамките на няколко часа.

Неденатурираният цистеин в млечната суроватка

GSH Complex Rivia Ривиа Глутатион

Суровото краве мляко съдържа 5-10% протеин, от които 80% е казеин и 20% суроватка. Суроватката, от своя страна, предлага мощни прекурсори за производството на глутатион – лактоферин, серумен албумин и алфа-лакталбумин, богати на цистеин, които могат да оцелеят при храносмилането, да навлязат в кръвния поток и да преминат през клетъчните стени. Едно интересно сравнение – протеинът в човешката кърма съдържа 40% казеин и 60% суроватка, което я прави изключително ценен източник на цистеин. Но за да е ефективен и да предизвика повишаване на нивата на глутатион, суроватъчният протеин трябва да е неденатуриран – молекулната му структура да не претърпява промени, и това се постига чрез специален производствен процес.

И накрая малко история. Уникалните качества на неденатурирания суроватъчен протеин като източник на цистеин с висока биоактивност са открити в края на 70-те години от д-р Густаво Бунъс, известен изследовател в областта на храненето в университета McGill, Канада. Един ден производител на сирене от Швейцария му изпратил суроватъчен протеин на прах с молба да проучи дали може да се използва за нещо. Предварителните изследвания показали, че мишки, хранени със суроватъчния протеин, имали много по-силна имунна защита от тези, които не били хранени с него. Последвали още проучвания и те потвърдили първоначалните резултати. Така в края на 80-те се появил неденатуриран суроватъчен протеин изолат, който успешно се използва в изследвания при пациенти със СПИН, хепатит, Лаймска болест, бактериални инфекции, лечение на рак, белодробни заболявания, синдром на хронична умора и други, при които се наблюдават ниски нива на глутатион и висок оксидативен стрес.

Recommended Posts
супермен глутатионпрочистване на тялото детоксикация