Три здравословни алтернативи на пържените храни.

Глутатионе мазнини прекалена пълнота

Дълбокото пържене е широкоразпространен метод в цял свят и ние не правим изключение. Използва се най-често в ресторанти и fast-food заведения като бърз и нескъп начин за приготвяне на картофки, пилешки крилца, лучени кръгчета и какво ли още не. Много хора не могат да устоят на пържените храни, въпреки че знаят какви количества калории и трансмазнини има в тях.

И какво от това?

Биха попитали те. Често пържените храни се завиват в тестно или овалват в брашно, преди да зацвърчат в тигана. Освен това, когато се пържат в олио, те изпускат вода и абсорбират мазнини, което допълнително повишава нивото на калориите в тях. Например един малък печен картоф (100 грама) съдържа 93 калории и 0 грама мазнини, докато същите 100 грама пържени картофки имат 319 калории и 17 грама мазнини. Очевидният извод е, че пържените храни имат повече калории от непържените си двойници.

От друга стана, нека припомним, че трансмазнините се образуват, когато ненаситените мазнини се подлагат на т.нар. хидрогениране. То се получава и когато мазнините се затоплят до много висока температура при готвене. Този процес променя структурата на мазнините, тялото ни не може да ги разгради и в резултат се появяват здравословни проблеми. Всъщност трансмазнините се свързват с повишаването на риска за много болести, включително сърдечносъдови, рак, диабет и, разбира се, затлъстяване. Положението става още по-лошо, когато се пържи в растително олио или масло от семена, защото повечето от тях съдържат трансмазнини, още преди да започнем да готвим. Едно важно уточнение – не трябва да се бъркат тези изкуствени трансмазнини с естествените трансмазнини в месото и млечните продукти, защото не е доказано, че имат същите отрицателни ефекти върху здравето като тези в пържените и преработените храни.

Но ако обичате вкуса на пържено, обмислете възможността да приготвяте такива ястия у дома, като използвате по-здравословно олио.

Някои видове олио могат да издържат на много по-високи температури, което ги прави по-щадящи за здравето. Като цяло те съдържат предимно наситени и мононенаситени мазнини и сред тях най-полезните са:

Кокосово олио: Над 90% от мазнините в него са наситени, с което заема първото място по издръжливост на горещина. Доказано е, че дори след осем часа постоянно пържене качеството му не се влошава.

Зехтин: Съдържа предимно мононенаситени мазнини и затова е сравнително стабилен при готвене на висока температура. Според някои анализи може да се използва за дълбоко пържене до 24 часа, преди да започне да се окислява.

Олио от авокадо: Съставът му е подобен на този на кокосовото олио и също издържа на много високи температури, което го прави перфектно за дълбоко пъжене.

Както разбрахте, олиото, което има високо съдържание на полиненаситени мазнини, е точно това, което трябва да избягвате, когато пържите. В списъка влизат (и не само) видове олио като слънчогледовото, соевото, царевичното, сусамовото, шафрановото и олиото от гроздови семки, защото вече са преработени и до 4% от мастните им киселини са трансмазнини преди пържене.

Разбира се, не казваме съвсем да се откажете от дълбоко пържените храни, а само да ограничите консумацията им в ресторанта и у дома, за да не развиете диабет, сърдечносъдово заболяване или друго състояние, което ще ви попречи да се насладите на здравословните алтернативи. А те са навсякъде около вас.

Recommended Posts
прочистване на тялото детоксикацияТоксини детокс